20 декември 2020г
В днешното общество все повече навлиза интернет използван за бизнес в различни браншове. На всякъде виждаме различни предложения и интернет магазини, от които можем да си закупим почти всичко.
Преди едно поколение можехме да намерим нещо желано след дълго търсене и след като сме обиколили няколко големи пазара, а днес това можем да направим в къщи от мобилният си телефон.
Навлизането на интернет търговията в ежедневието на всеки в глобален мащаб, наложи всички държави да гарантират защитата на поданниците си в интернет пространството. Това доведе до голям брой изисквания към online търговците, като едно от най-значителното в Европейската общност беше прилагането на Регламент 679/2018 , който задължи всички търговци да положат особени грижи към разпознаването и опазването на личните данни на своите клиенти и гарантира определени права на физическите лица по отношение на възможността да изтеглят предоставените лични данни.
Контролът на интернет търговията не спря до тук и две години по – късно с известно забавяне поради кризата, ще влезе в сила и друг регламент за online търговията, което наложи изменения в Законът за данък добавена стойност. Текстовете в регламента определят правилата по прилагане на данък добавен стойност (ДДС) при дистанционните продажби (online търговията) в Европейската общност и добавиха допълнителни изисквания към интернет търговците (освен тези в Наредба Н18) в разпоредбите на ЗДДС.
С оглед на актуализираните текстове в ЗДДС ще отбележим, че прилагането на разпоредбите на Н18 биха помогнали на тези търговци, които използват СУПТО за да управляват продажбите си от интернет магазините, тъй като ги облекчават по отношение на някои от новите изисквания. Тези търговци които извършват Drop shipping или нямат физически обекти, от които да извършват продажби са едни от най-засегнатите от новите разпоредби. За тях единствената възможност е да извършат регистрация в специален списък и едва след това да се възползват от правото, което им дава Н18 – да не използват фискално устройство.
Трудностите идват не толкова от регистрацията на интернет магазина, а от недостатъчната информационна кампания на Държавната агенция за използването на алтернативен режим по чл.3 ал.17 от Наредба Н18. Текстовете в нея дават възможност на търговците, които нямат физически обекти и използват само разплащания като пощенски паричен превод, плащания по банков път, плащания чрез виртуален ПОС и техните алтернативи, да не използват фискални устройства а да подават веднъж месечно информация за извършените продажби. Особенното тук е че се налага изискване чрез Наредба Н18, с което всеки електронен търговец трябва да изпраща на своите клиенти (физически лица) документ, описващ сделката и той трябва да се съобразяват с разписанията на чл. 52о.
Голям процент от малките интернет търговци, които използват решенията на готови платформи предлагани от Google, Magento, WordPress или друга алтернатива, ще трябва да разчитат на чужда помощ за да реализират изискванията за експортен файл и изискваните електронни документи, както и да се погрижат за съхраняваните от тях лични данни (б.а: електронната поща на клиента, която в комбинация с двете му имена се считат за лични данни)
Другата алтернатива, която могат да използват търговците е да изберат подходящ „импортер“ за своята платформа ( чл. 52з, ал. 10 и 11) , да си закупят фискално устройство, което да свържат със софтуер за управление на продажбите, и чрез него да управляват издаваните документи към своите клиенти.
Има и категория търговци, които извършват продажби през различни платформи като Emag, OLX, Amazon или други техни алтернативи, който също попадат под съвременното законодателство. За търговците е необходимо да се съобразят с изискванията за продажби в Европейската общност и извън нея въведени с текстовете на ЗДДС (Държавен вестник бр 104/8.12.2020 г), като текущото законодателство дава възможност за използване на няколко алтернативи, една от които е „OSS“ (обслужването на едно гише) за стоки и услуги.