01.08.2021
Една лятна история
Лятото настъпи и всички сме на шезлонзите.
Седейки и наслаждавайки се на отпуската често ни се налага да си припомним ловните си умения в опити да си поръчаме още едно от любимото питие на шмугналата се като кошута в сенките сервитьорка.
Неуспешните опити оставят в нас усещането, че сме изпуснали нещо.
Отказваме се и отново се заглеждаме в телефоните си.
С периферното си зрение, останало още от времената в които сме били ловци, мяркаме едно квадратно баркодче, което ни отвлича вниманието и ни изпраща мислите в посоката на бара.
Да, сканираме баркода с телефонът си както го правим по навик и вниманието ни е привлечено от логото на хотелът в който се намираме.
Без да разваляме отмората си примесена с аромат на свеж морски въздух, поставяме пръстче върху картинката на младата хавайка от екрана на телефона и започваме да прелистваме менюто на хотела.
В главите ни се завихря мисълта, че би било чудесно ако можем да си поръчаме докато сме върху шезлонга и интересът към менюто се увеличава.
Разглеждаме професионалните снимки на ястия и напитки, съдържанието и приканващите към разхлада видеоклипове на някои напитки в менюто.
Завладени от добрата подготовка на собствениците и готови да си поръчаме, отново отправяме поглед в сенките за една сервитьорка, но ловът е неуспешен.
Разочаровани се връщаме към телефонът да доразгледаме и леко огорчени насочваме мислите си към морето.
В този момент, на екрана излезе приканващо за поръчка съобщение с голям бутон „ПОРЪЧАЙ“.
Набързо добавяме любимите си напитки и се възползваме от бутона.
Все едно, че беше до нас изведнъж се появи сервитьорката която издирвах вече половин час и любезно поиска да потвърдим направената поръчка. Към една от напитките бяхме пропуснали да уточним няколко подробности и с нейна помощ ги избрахме.
След като си тръгна продължихме да разглеждаме менюто за да открием нещо за обяд.
Чакайки напитките и осъзнавайки, че все още е рано погледът ни се зарея сред вълните. Изведнъж телефонът извибрира и получих известие „Поръчката Ви е готова, до минутка ще я донесе сервитьор“.
Нямаше и минута и наистина вече се наслаждавахме на любимите си напитки.
Настъпваше моментът за обяд и от всякъде се чуваше поддрънкването на прибори, но на нас не ни се ставаше. Изведнъж получих ново съобщение на телефона си , което гласеше „Маса 4 хареса Хавайски флейки“, осъзнах че все още е активна страницата на хотела. Включих екрана на телефона и пред мен се разлисти обедното меню на ресторанта. Имахме възможност да си поръчаме за масата или за вкъщи.
По познатият вече маниер насочван от „харесванията“ на други клиенти в ресторанта избрахме най – харесваните ястия. За съжаление не успях да опитам „Хавайски флейки“ тъй като бяха свършили, но приложението любезно ме предупреди и насочи към друго ястие събрало също толкова харесвания. Бих искал да вметна, че не се наложи да чакам сервитьорката за да разбера, че това което съм поръчал вече не е налично.
Доволни от възможността да се наслаждаваме на плажа докато ястиетата ни се приготвят, обсъждахме коментарите на останалите гости, и обмисляхме какво бихме добавили благодарение на възможността сами да впишем препоръките си към менюто.
След като почивката ни приключи и забързаният делник ни въвлече във вихърът си, удивен от споменът за възможностите на електронното меню в ресторанта аз открих, че онова на което се дивяхме беше една малка част от възможностите на софтуерът и с изненада открих, че това меню можеше да се комбинира с уникална стойка за масите на закрито и стаите в хотела. Замислих се и с удоволствие открих, че отново бих се възползвал от удобството да си поръчам от телефона и някак ми се прииска да го имаше в повече ресторанти.